Грапавостта на повърхността е важен показател за качество при обработката на метали. Крайната грапавост на детайла обаче се влияе от много повече от самата полираща машина.
Първоначалното състояние на детайла е първият фактор. Дълбоки следи от машинна обработка, дефекти при леене или тежки грапавини може да изискват етап на шлайфане, преди да започне финото полиране.
Абразивните среди също имат голямо влияние. Грубата среда осигурява по-силно режещо действие, докато фината среда обикновено се използва за усъвършенстване на повърхността и полиране.
Времето за обработка също влияе върху крайния резултат. Увеличаването на времето на цикъла може да подобри гладкостта на повърхността до определен момент, но прекомерната обработка може да осигури ограничени допълнителни ползи.
Движението на машината и интензивността на обработката също са важни. Центробежни, вибрационни, варелни и магнитни довършителни машини генерират различни модели на движение и контактни сили.
Материалът на детайла също трябва да се вземе предвид. Алуминият, неръждаемата стомана, медта, цинковата сплав и стоманата реагират различно на абразивното действие.
В много случаи постигането на нискаграпавост на повърхносттаизисква множество довършителни етапи, а не единичен агресивен процес.
Една практическа последователност от довършителни работи може да включва премахване на мустаци, шлайфане, междинно полиране и окончателно полиране.
Следователно целта трябва да бъде да се изгради стабилен процес, а не просто да се увеличи времето за полиране.
За прецизното производство тестването на проби и измерването на грапавостта на повърхността са от съществено значение за определяне на правилната комбинация от машина и среда.
